14 май 2026 г.
На 14 май 2026 г. инж. Щерьо Щерев, бивш заместник-министър на енергетиката и дългогодишен председател на борда на директорите на „Мини Марица-изток“, беше специален събеседник в предаването „Час пик“ на Радио Стара Загора.
В интервюто той представя аргументите в подкрепа на предложението комплексът „Марица-изток“ да бъде запазен и признат за критичен стратегически актив за енергийната сигурност не само на България, но и на Югоизточна Европа.
Интервюто с инж. Щерьо Щерев
Дарина Колева: Да започнем точка по точка. Член двадесет и първи от Европейския регламент 2021/241, ако не ме лъже паметта, дава възможност за актуализация на националните планове за възстановяване и устойчивост на страните членки при променени енергийни обстоятелства. Предполагам, че един от доводите ви да се задейства тази клауза е войната в Украйна и в Иран.
Инж. Щерьо Щерев: Не само. Има настроения в Европа, в големите страни като Германия, Полша, Чехия, Унгария, а защо не и в България, да се ревизира тази Зелена сделка, която почива на твърде фалшиви твърдения, че въглеродният диоксид е много опасен и той предизвиква промените в климата.
Доказва се, че това не е вярно и струва ми се, че гласовете на тези страни започват да се чуват и в Брюксел.
Трябва да се използва този момент да се запази минно-енергийният комплекс „Марица-изток“ и ние изтъкваме редица аргументи в тази насока защо трябва да бъде запазен и да бъде признат за критичен стратегически актив за енергийна сигурност не само на Република България, но и на Югоизточна Европа.
Дарина Колева: Ние дори си нямаме понятие що е то критична инфраструктура тук в България.
Инж. Щерьо Щерев: Ние нямаме и някакъв план за развитие на българската енергетика.
Хаотично се въвеждат големи комплекси с ВЕИ-та, и то главно фотоволтаични паркове, които достигат и над триста мегавата. Това са големи мощности, които са в състояние при заоблачаване, при рязка промяна на времето да отпаднат триста мегавата от мрежата, което може да предизвика сериозен срив в мрежата.
Дарина Колева: Така е и привържениците…
Инж. Щерьо Щерев: Затова е необходимо да има буферни такива системи.
Дарина Колева: Съгласна съм, но привържениците на така наречената Зелена сделка казват: „А, ето ги батериите.“
Инж. Щерьо Щерев: Батериите (смее се) във всеки случай няма да играят тази роля да компенсират отпадането на мощности от фотоволтаични паркове, защото техните собственици на тези батерийни комплекси преди всичко ще преследват максимална печалба.
В какво се изразява тя? Те да зареждат батериите си по време, когато има пик на електрическа енергия, а консумацията е ниска и тогава цената на електроенергията пада и някои се хвалят, че става отрицателна.
И после те използват пиковите часове на натоварване вечер или сутрин, когато нямат такова производство на електроенергия и цената на електроенергията расте рязко. Стотици евро достига на мегаватчас.
Разбирате ли какъв стимул имат тия хора да се включват примерно да компенсират отпадането на мощности през деня?
А освен това батериите не разполагат с инерционна мощност, която да компенсира.
Аз бих обяснил какво е това нещо.
Ами това, което предлага „Марица-изток“, е системна услуга, която включва въртяща инерция.
Това е физическата маса на турбините и на роторите на синхронните генератори. Те държат честотата 50 херца стабилна при смущения.
Това не може да бъде заменено от ВЕИ батерии.
Освен това те имат маневрена активна мощност – ТЕЦ-овете, способност за бързо увеличаване и намаляване на товара, за да следва динамиката на потреблението.
Поддържат реактивна мощност за поддържане на стабилно напрежение във възловите точки на мрежата, което ВЕИ и батерии пак по своята физическа природа не могат да осигурят.
При това тези услуги, които предлагаха и предлагат и могат да предлагат и за в бъдеще комплексът „Марица-изток“, досега не са заплащани, а те предотвратяват сривове както на националната ни енергийна мрежа, така и на този, как да го нарека…
Дарина Колева: Югоизточен регион.
Инж. Щерьо Щерев: Югоизточен регион.
Дарина Колева: Говорите за криза, подобна на тази в Испания, ако не ме лъже паметта…
Инж. Щерьо Щерев: Точно така.
Дарина Колева: Португалия, Франция…
Инж. Щерьо Щерев: Португалия…
Дарина Колева: …която беше засегната.
Инж. Щерьо Щерев: …която и в Македония миналата година беше, благодарение на България и то на комплекса „Марица-изток“, преодоляна.
Дарина Колева: На фона на това, че към момента ситуацията е такава, че Зелената сделка си е в сила и че банките масово отказват дори кредитиране на въглищните централи, както и на мините, защото са кафяви, вие искате и настоявате за европейско финансиране на същата тази инфраструктура. Звучи много революционно. Дали е възможно обаче?
Инж. Щерьо Щерев: Госпожо, да не е възможно? Та ние обслужваме тук и югоизточния фланг на електроенергийната система на Европа.
Да не се предизвикват такива сривове, както вие казахте, в Испания, Португалия, Франция, Чехия, Македония.
Още нещо аз бих казал, ще продължа и нататък. Защо тук комплексен е въпросът?
„Марица-изток“ местна суровина изгаря.
Говорим за независимост на енергийните източници в Европа.
Че какво по-голям и сигурен енергиен източник от местните въглища?
От ТЕЦ „Марица-изток“ ние произвеждаме и можем да произвеждаме и за в бъдеще евтина електроенергия.
Ако не се плащат квотите за въглероден диоксид, цената на електроенергията от ТЕЦ-2 на мегаватчас може да бъде от порядъка на 65 евро на мегаватчас.
През изминалата година средната цена на един тон въглероден диоксид беше 70 евро.
Представяте ли си колко той надхвърля себестойността и малката печалба, която биха имали ТЕЦ-2, ако не се плащат тия квоти за въглероден диоксид?
И ТЕЦ-2, и въобще електроенергията от „Марица-изток“ би могла да бъде конкурентна на всички останали енергийни източници.
Дарина Колева: До средата на юли тази година имаме срок, в който можем да посочим нашите предложения за енергийна критична инфраструктура, която да бъде одобрена от Европейския съюз. Два месеца, а ние дори нямаме понятие що е то критична инфраструктура.
Инж. Щерьо Щерев: Колегите енергетици биха могли да дадат конкретно професионално определение на критична инфраструктура.
Дарина Колева: И последен въпрос към Вас. Най-модерната централа, термична централа, АЕС Гълъбово преустанови дейност. Това по някакъв начин ще засегне ли дейността на „Мини Марица-изток“? Питам в качеството Ви на дългогодишен председател на борда на директорите на мините.
Инж. Щерьо Щерев: Ами след като отпада този ТЕЦ, приблизително шест милиона и половина тона средногодишно гори до шест и осемстотин хиляди тона въглища при добро натоварване. Това отпада.
Това означава единият рудник, примерно рудник „Трояново-север“, който му подава въглища в момента, да спре.
Защо е важно да се чуят тези аргументи
В интервюто инж. Щерьо Щерев поставя няколко основни въпроса, свързани с бъдещето на комплекса „Марица-изток“:
- необходимостта от стратегическо планиране на развитието на българската енергетика;
- ролята на комплекса като източник на местна енергийна суровина;
- системните услуги, които синхронните ТЕЦ могат да предоставят – въртяща инерция, маневрена активна мощност и реактивна мощност;
- необходимостта от буферни и гъвкави мощности при бързи промени в производството от ВЕИ;
- въпросът за признаването на „Марица-изток“ като критичен стратегически актив за енергийната сигурност на България и Югоизточна Европа;
- необходимостта от европейско финансиране за инфраструктура, която изпълнява системна функция;
- въздействието от спирането на ТЕЦ „AES Гълъбово“ върху добива и работата на „Мини Марица-изток“.
Оригиналното интервю
Пълният звуков запис на интервюто с инж. Щерьо Щерев може да бъде чут на сайта на Радио Стара Загора, в оригиналната публикация от 14 май 2026 г.:
„Петиция настоява „Марица-изток“ да стане критична енергийна инфраструктура“
Вашият коментар