📊 Графика на борсови цени за 05.04.2026 г. – нагледен пример за „зелено“ извращение и точен анализ на депутата Йордан Тодоров
Как да спасим електроенергийната система и да намалим цената на тока
06.04.2026
Българската електроенергийна система е изправена пред ценови шокове, дисбаланси и опасност от аварии заради хаотичното навлизане на все повече възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Решение на проблема има! То е добре известно и утвърдено в световната практика.
Ключов елемент за стабилността и ефективността на съвременните енергийни системи са т.нар. Големи гъвкави товари (ГГТ).
Какво представляват Големите гъвкави товари?
ГГТ са големи консуматори на електроенергия, които могат бързо да се включват и изключват в зависимост от нуждите на системата.
Те не са просто потребители, а активен инструмент за управление на електроенергийната система.
По този начин те:
- балансират базовото производство (АЕЦ, ТЕЦ);
- поемат излишъци от електроенергия;
- намаляват и почти премахват ценовите колебания;
- помагат за интеграцията на ВЕИ.
Най-разпространените ГГТ в световната практика са:
- центрове за обработка на данни (data centers);
- изчислителни мощности – най-утвърдени са тези за криптовалути.
Защо ГГТ са критично важни?
В съвременните енергийни системи ВЕИ и ГГТ работят в симбиоза:
- ГГТ могат да съществуват и без ВЕИ;
- но ВЕИ без гъвкаво потребление не могат – те създават дисбаланси и опорочават „зеления преход“, както се случва у нас.
В момента България е нагледен пример за извращение и опорочаване на „зеления преход“.
При липса на ГГТ се наблюдават:
- отрицателни и силно колебливи цени;
- принудително спиране на мощности;
- увеличени разходи за балансиране;
- аварии и повреди в балансиращи мощности като ПАВЕЦ и ВЕЦ.
Тези процеси вече се случват в България.
Как работят ГГТ на практика?
При добива на криптовалути
Няма нищо сложно – имаш енергия, получаваш стойност (криптовалута) чрез ASIC устройства („копачки“).
👉 Има излишък на енергия → включваш „копачките“
👉 Има недостиг → изключваш ги
Това е утвърден механизъм за балансиране в реално време.
При Дата Центрове (ДЦ)
Компаниите, които използват ДЦ, са гиганти като Амазон, Ейпъл, Мета, Гугъл, Алиекспрес и др.
Те търсят:
- ниска цена на електроенергията;
- стабилна мрежа.
Колкото по-ниска е цената на тока, толкова повече инвеститори ще изграждат ДЦ в България.
Основна цел: ниска цена на електроенергията
Енергийната политика трябва да има ясна стратегическа цел:
Ниска себестойност на електроенергията и стабилна система
Това може да се постигне чрез правилна комбинация от:
- базови мощности (АЕЦ);
- маневрени синхронни мощности (ТЕЦ);
- гъвкаво потребление (ГГТ).
Балансът АЕЦ – ТЕЦ – ГГТ
АЕЦ и ТЕЦ не са конкуренти – те са взаимно допълващи се:
- АЕЦ осигурява евтина и стабилна базова енергия;
- ТЕЦ осигуряват гъвкавост, инерция и стабилност на мрежата;
- ГГТ поемат излишъците и балансират системата в реално време.
При такъв модел не се налага изключване и маневриране на базови мощности, което е решаващо за ниската себестойност.
Този модел се прилага в редица държави – САЩ, Франция, Финландия, Норвегия, Беларус и други.
Дори при излишък, в моменти на ниско потребление, системата остава ефективна – чрез насочване на енергия към гъвкави товари.
Инвестиционен шанс за България
Големите технологични компании търсят:
- ниска цена на електроенергията;
- стабилна мрежа;
- предвидима среда.
Това създава възможност България да привлече:
- центрове за данни;
- високотехнологични инвестиции;
- нови индустрии.
Но за това е нужна ясна политика за стабилност и ниски цени.
Липсващото звено: законодателство за ГГТ
В България липсва законова рамка, която да:
- регламентира ГГТ;
- позволи участието им в балансирането;
- създаде предвидимост за инвеститорите.
Създаването на такава рамка ще:
- привлече инвестиции;
- въведе реален пазарен модел.
ВЕИ ще работят в симбиоза с гъвкави товари („копачки“), като превръщат прекъсваемата енергия в практически непрекъсваема и управляема. В моменти на борсови излишъци, вместо да продават на отрицателни цени или да изключват принудително генерацията си, те ще я пренасочват към „копачки“, от които ще получават стойност.
Това е утвърдена световна практика!
Настоящият модел
Настоящият модел е извращение, при което не се отчитат реалните системни нужди.
Необходимо е:
- ВЕИ да участват при ясни пазарни правила;
- да се стимулира гъвкавото потребление;
- да се премахнат ценовите изкривявания.
За да се постигне реална и ефективна интеграция на ВЕИ.
Ролята на „Марица-изток“
Комплексът „Марица-изток“ е ключов за:
- стабилността на системата;
- осигуряване на инерция и реактивна мощност;
- поддържане на надеждността на мрежата.
При правилен модел той може да работи ефективно в комбинация с:
- АЕЦ;
- ГГТ;
- разумно развити ВЕИ.
Политическа отговорност
В контекста на предстоящите избори е важно да има яснота:
Каква е позицията на политическите сили?
На 3 март 2026 г. ние отправихме призив към всички политически сили да подкрепят нашето Предложение за комплекс „Марица-изток“.
Приветстваме заявената позиция на „Възраждане“, които ясно признават ролята на Комплекс „Марица-изток“, на неговите синхронните мощности и необходимостта от механизми за тяхното целево финансиране от ЕС. Това е реална подкрепа за нашето Предложение, към което стартирахме и петиция, подкрепена от над 560 души до момента.
Очакваме и останалите политически сили да заявят ясно:
👉 „За“ или „против“ предложението за „Марица-изток“?
👉 „За“ или „против“ реални решения за спасяване на електроенергийната система?
Приветстваме и позицията на „Възраждане“ относно необходимостта от довършване на АЕЦ „Белене“. И по този въпрос позициите ни напълно съвпадат.
Заключение
България има всички предпоставки да изгради стабилна, ефективна и конкурентна енергийна система.
България не трябва да избира между сигурност и развитие.
България може да има и двете – чрез разумен, инженерно обоснован модел.
Големите гъвкави товари са липсващото звено.
Енергийната политика трябва да се основава на инженерна логика, а не на идеологически клишета.
Отправяме призив към всички обществени организации, синдикати, граждани – повдигайте въпроса при свои предизборни срещи с политици:
👉 „За“ или „против“ предложението за „Марица-изток“?
👉 „За“ или „против“ спасяване на българската електроенергийна система?
Свързани материали
- Предложение за Марица-изток
- ОНЛАЙН ПЕТИЦИЯ в подкрепа на ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
- Анализ на ENTSO-E и огромни европейски инвестиции в мрежова стабилност
Присъединете се към нашите канали:
- Битката за Марица-изток – Viber
- Битката за Марица-изток – Telegram
📢 Споделете в социалните мрежи.
Гражданска инициатива „Защита на Марица-изток“ – 6 април 2026 г.
Вашият коментар