ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Настоящият документ се публикува като проект за обществено обсъждане

I. ВЪВЕДЕНИЕ: СТРАТЕГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА КОМПЛЕКС „МАРИЦА-ИЗТОК“

Комплекс „Марица-изток“ (МИ) не е просто най-големият въглищен производител на Балканите. Комплексът е исторически и инженерно проектиран като преходен и стабилизиращ център между Балканите, Черноморския регион, Източна Европа и Украйна. Той е най-източният синхронен възел с огромна въртяща маса в континенталната европейска мрежа (ENTSO-E).

Това географско и инженерно положение му отрежда уникална роля, която надхвърля националните граници:

• Първа линия на защита: Европейският товар се движи като вълна от изток на запад, следвайки часовите пояси. Източните възли първи поемат „удара“ на сутрешния пик или на внезапен дефицит. Ако там няма достатъчно въртяща инерция и реактивна мощност, смущенията се пренасят неконтролируемо навътре в Европа. Комплекс МИ, с възможността си за незабавна реакция, „омекотява“ тези колебания и предпазва централните части на синхронната зона.
• Стабилизатор на дълги линии: При дълги преносни линии са необходими локални стабилизиращи възли с активна и реактивна мощност. Точно такъв е МИ, проектиран още при създаването си да бъде именно на това място, определено от незаобиколими фактори като посоката на въртене на Земята и географските дадености на Югоизточна Европа.
• Бъдеща интеграция на Украйна: Интеграцията на Украйна в ENTSO-E прави функцията на МИ още по-важна. Украйна има огромна енергийна система с резки колебания на товара, а нейната мрежа е изграждана по стандарт 750 kV, докато европейската е 400 kV. Комплекс МИ, свързан към 400 kV мрежата и разположен точно на тази техническа „граница“, е естественият стабилизатор на енергийните потоци между двете системи.

II. ТЕХНИЧЕСКАТА РЕАЛНОСТ: КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СИСТЕМНАТА УСЛУГА?

Класическото производство на ток следва пазара – цени, печалби, оптимизация на гориво.

Системната услуга, която МИ предоставя, следва нуждите на мрежата – честота, напрежение, инерция. Тя включва едновременно:

1. Въртяща инерция: Физическата маса на турбините държи честотата 50 Hz стабилна при смущения. Това не може да бъде заменено от ВЕИ.
2. Маневрена активна мощност: Способност за бързо увеличаване/намаляване на товара (в минути), за да следва динамиката на потреблението в Европа.
3. Реактивна мощност (150-200 MVAr): Поддържане на стабилно напрежение във възловите точки на мрежата – нещо, което ВЕИ по своята природа не могат да осигурят.
4. Горещ резерв (500-600 MW): Възможност за незабавна реакция при аварии или резки спадове.

Нито един от тези елементи не се заплаща чрез цената на произведения мегаватчас (MWh). Пазарът не плаща за стабилност и баланс.

III. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СИСТЕМЕН ПРОВАЛ

3.1. Аварията в ПАВЕЦ „Чаира“ – погром заради режима на работа

ПАВЕЦ „Чаира“ (864 MW) е проектирана за планова работа. След масовото присъединяване на ВЕИ, тя започва да работи в екстремен режим на често включване/изключване, за да балансира нестабилното производство от слънце и вятър.

Резултатът: Тежка авария, която изважда централата за години. Възстановяването ѝ ще приключи след 2027 г., и то с милиардни разходи. Стратегическият актив е разрушен от начина, по който беше използван. *(1)

Нещо повече – всички държавни язовирни ВЕЦ и ПАВЕЦ (като ПАВЕЦ „Чаира“) са подложени на все по-тежък режим на работа за балансиране на силно променливото производство от слънчеви и вятърни електроцентрали. Този режим води до ускорено износване на оборудването на тези стратегически съоръжения.

Парадоксът е, че водноелектрическите централи също са възобновяем енергиен източник (ВЕИ). Така на практика европейско финансиране се насочва към един вид ВЕИ – соларни и вятърни мощности – чието нестабилно производство налага разрушителен режим на работа за друг вид ВЕИ – язовирните ВЕЦ и ПАВЕЦ.

Това е поредна злоупотреба с европейско финансиране и довеждане на европейския „зелен преход“ до абсурд.

Системният проблем: Големият дял на нестабилни източници в електроенергийната система води до постоянно натоварване на маневрените мощности, които трябва да балансират колебанията в производството.

3.2. Водната криза – резултат от енергийната политика

През последните три години мощностите на ТЕЦ-2 бяха ограничени, за да бъдат заменени с нестабилни и прекъсваеми соларни централи, които постоянно се нуждаят от балансиране. Това принуди ВЕЦ-овете да работят в непредвидим прекъсваем режим, при който комплексните язовири бяха източвани преждевременно.

Водната криза е пряко следствие от енергийната политика, а не от климатични промени и „ръждясали тръби“. *(2)

3.3. Аварията в Чехия (юли 2025) – как една паднала линия води до национален срив

През юли 2025 г. паднал електропровод остави голяма част от Чехия без ток. Това демонстрира уязвимостта на съвременните системи и подчертава нуждата от локални стабилизиращи възли като МИ, които могат да поемат внезапни смущения.

3.4. Докладът на ENTSO-E за аварията в Северна Македония (май 2025)

На 18 май 2025 г. Северна Македония претърпя тежък енергиен срив, при който почти цялата страна остана без електричество за няколко часа. Заради големите колебания в напрежението и българската контролна зона беше в режим на тревога за 8 часа.

Официалният доклад на ENTSO-E (Европейска мрежа от системни оператори) сочи, че инцидентът е резултат от проблеми с управлението на реактивната мощност в система с прекалено висок дял соларни ВЕИ. *(3)

• Нестабилно напрежение и недостатъчна реактивна мощност – системата не е разполагала с надеждни източници на реактивна мощност в момент на смущение.
• Висок дял соларни мощности – в критичния момент значителна част от производството е била от соларни ВЕИ, които:
  • не осигуряват естествена реактивна мощност;
  • се изключват автоматично при колебания в напрежението.
• Каскадна загуба на стабилност – резултатът е класически: спад на напрежението, изключване на елементи от мрежата и разпространение на аварията.

ENTSO-E ясно посочва, че енергийният микс без достатъчно синхронни генератори води до системен срив.

Северна Македония – България – „Чаира“: един и същ проблем, различни мащаби

ПАВЕЦ „Чаира“ беше използвана като „батерия“ за соларния хаос, което доведе до чести пускания, спирания и резки промени на мощността – работа в режими, за които централата не е проектирана. Резултатът е тежка авария и изваждане от експлоатация за години.

Общият извод: Соларните ВЕИ не са базови и не са върхови мощности. Те са прекъсваеми източници, които не поддържат напрежението, не осигуряват инерция и изискват скъпо и рисково балансиране от други мощности. Когато политиката замества инженерната логика, цената се плаща от системата – с аварии, повреди и по-висока цена на електроенергията.

IV. АНАЛИЗ НА НПВУ: ПЛАН ЗА СЪСИПВАНЕ, А НЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

4.1. Какво показва документът

Анализът на НПВУ (версия 2021-2025) *(4) разкрива системно пренебрегване на инженерната логика:

Ключов абсурд: В мотивите на НПВУ изрично се посочва, че България вече е над средноевропейското ниво по дял на ВЕИ (21.6% при средно за ЕС 18.9%). Въпреки това се предвижда мащабно разширяване на ВЕИ, което води до още по-голяма нестабилност и разходи.

България практически постигна основната цел на пакета „Готови за 55“ (Fit for 55) на зеления преход в Европа, като значително изпревари средното ниво на ЕС. Не е справедливо комплекс „Марица-изток“ да бъде наказван с такси за вредни емисии. И България не е длъжна да въвежда нови ВЕИ.

Ключовият пропуск в НПВУ: комплекс „Марица-изток“ е разглеждан едностранчиво – само като „въглищен производител“, който трябва да бъде ограничен. Напълно е пренебрегната неговата системна роля за стабилността на европейската мрежа. Тази роля не е формализирана, не е призната регулаторно и не е предвидено заплащане за нея. Без това признаване, комплексът е оставен да оцелява единствено на пазарни принципи, които не отчитат уникалната му стратегическа стойност.

4.2. Статията от в. „Труд“ (2021): „Зелената мафия печели от Плана за възстановяване“

На 1.08.2021 г. вестник „Труд“ публикува разследване, което днес се оказва пророческо. *(5) В него се посочва:

• Първоначалният вариант на Плана е бил пренаписан в интерес на частни ВЕИ-компании.
• Средствата за енергийна ефективност и саниране са намалени, а за сметка на това са добавени милиарди за ВЕИ и батерии.
• Проектът за 1.7 GW ВЕИ е детайлно разписан – с шест тръжни процедури, изисквания за батерии (4 часа, 25% от мощността) и обща стойност 2,659 млрд. лв. – очевидно е подготвен за „специален“ частен инвеститор.
• Констатациите в самия документ (висока енергийна интензивност, нужда от саниране) са игнорирани в името на ВЕИ-проекта.

Така средствата от ЕС се насочват системно в погрешна посока – вместо към реално подобряване на енергийната ефективност, те се инвестират в дейности, които активно ѝ вредят, нанасяйки значителни щети на електроенергийната система. Това не е просто политическа грешка, а явна злоупотреба с европейско финансиране, която води до извращаване и опорочаване на самите цели на „зеления преход“.

Това не е зелена политика. Това е корпоративен грабеж.

V. НАГЛЕДЕН ПРИМЕР: КАК КОМПЛЕКСЪТ СЛЕДВА ЧАСОВИТЕ ВЪЛНИ НА ТОВАРА В ЕВРОПА

Европейската електроенергийна система не просто „прехвърля ток по часовник“, а реагира на вълни на натоварване, които се появяват по различно време в различни региони и се компенсират чрез маневрени синхронни мощности.

5.1. Сутрешен сценарий: Изток към Център

⏰ 07:00 ч. България | 08:00 ч. Украйна

• В Украйна започва сутрешен пик: индустрия, транспорт, градско потребление.
• В България товарът все още е нисък или умерен.

В този момент МИ разполага със свободна маневрена активна мощност, работи „на горещо“ и може да поеме нарастващите потоци на изток, стабилизирайки честотата и напрежението в източната част на синхронната зона на ENTSO-E.

Това не означава директно „износ към Украйна“, а означава, че източният фланг на ЕС не се „огъва“, когато натоварването там расте.

5.2. Среднодневен сценарий: Център към Запад

⏰ 12:00 ч. България | 10:00 ч. Италия / 11:00 ч. Австрия

• В България товарът спада или се стабилизира (обеден спад).
• В Централна и Южна Европа индустриалният товар расте, има офисен и търговски пик.

В този момент МИ може да:

• намали подаването към изток;
• участва в покриването на централноевропейските пикове чрез синхронната мрежа.

Това става чрез: активна мощност, реактивна поддръжка на напреженията и най-важното – въртяща инерция, която държи системата стабилна.

5.3. Защо други типове мощности не могат да направят това?

МИ може да: вдига/сваля мощност, поддържа напрежение, „поглъща“ колебания и да го прави „час по час“, в синхрон с движението на товарите в Европа.

5.4. Ключовият извод

Като най-източен голям синхронен възел на ЕС, МИ:

• първи поема „ударите“ от източните колебания;
• последен ги предава навътре в ЕС;
• действа като буфер и филтър, а не като „търговска централа“.

Исторически МИ е проектиран именно за това: да бъде енергиен мост между Балканите, Черноморския регион, Турция, Източна Европа и Украйна. Той не следва търговски часови графици, а динамиката на европейските товарови вълни.

VI. КАКВО НЕ МОГАТ ДА НАПРАВЯТ ВЕИ (И ЗАЩО СА ТЕХНИЧЕСКИ НЕСПОСОБНИ ДА ЗАМЕНЯТ МИ)

1. Не могат да отработват смущения по честота – нямат регулаторни органи и инерция.
2. Не произвеждат реактивна мощност – „слепи“ са за нуждите на мрежата за напрежение.
3. Изключват се при проблеми – тяхната защитна автоматика ги спира, което влошава аварията.
4. Следват времето, а не товара – слънцето и вятърът не се съобразяват с часовите пояси и потреблението.
5. Увеличават разходите за обществото – нуждаят се от скъпи резерви и балансиращи мощности. *(6)

Изискванията на ЕС са новите ВЕИ да бъдат за собствено потребление – по покриви, в дворове, за локална употреба. В България обаче те се присъединяват директно към мрежата, нанасяйки огромни щети и нарушавайки както европейските, така и националните закони.

VII. КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВА УСЛУГАТА И ЗАЩО НЕ Е „ПРОИЗВОДСТВО НА ТОК“

Когато МИ увеличава мощност рано сутрин, за да омекоти източен товарен пик, или държи „гореща“ мощност в обедните часове, или осигурява реактивна поддръжка без да продава енергия – това не е търговско производство, а оперативна поддръжка на системата.

Часовите зони са доказателство, че това не е пазарно поведение. В различните части на Европа товарите се движат „по часови пояси“, не по борсови сигнали. Като най-източен голям синхронен възел на ЕС, МИ:

• първи поема колебанията от изток;
• задържа или пренасочва мощност, когато Централна Европа навлиза в пик;
• поддържа устойчивостта на синхронната зона на ENTSO-E.

Това поведение най-често означава работа извън оптимална ефективност, маневриране с мощности (при което себестойността на произведения ток нараства), поддържане на резерв „на празен ход“ – всичко това са по-високи разходи без пряк приход.

VIII. ИЗВОД: УСЛУГА, КОЯТО ИЗИСКВА ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ

Комплекс „Марица-изток“ не произвежда електроенергия само в пазарния смисъл. Той предоставя системна услуга – стабилност на източния фланг на европейската електроенергийна мрежа. Тази услуга не се измерва в мегаватчасове и не може да бъде заплатена от пазара, а изисква целево европейско финансиране.

Европейският съюз вече заплаща за резерви, капацитет, мрежови услуги, стабилност в централните части на системата. Но източният фланг остава недофинансиран, въпреки че там рисковете са по-високи, колебанията идват първо, а последствията се разпространяват навътре в ЕС.

Ако тази роля не бъде формализирана, регулаторно призната и финансирана, тогава МИ се третира несправедливо като „скъп производител“, вместо като стратегически стабилизиращ актив.

IX. ЗАЩО ЕС ТРЯБВА ДА ФИНАНСИРА КОМПЛЕКС МАРИЦА-ИЗТОК?

ЕС не може да изисква сигурност на енергийната система, без да заплаща за нея.

• Наднационално значение: Стабилността, осигурявана от МИ, защитава не само България, а целия вътрешен пазар на електроенергия на ЕС.
• Европейската електроенергийна система се нуждае от стабилност: Концепцията стабилност на мрежата(grid stability) е много актуална тема в ЕС.
• Справедливо разпределение на тежестите: В момента тежестта на поддържането на този критичен за целия съюз актив пада несправедливо върху България и нейния енергиен сектор. Европейската солидарност изисква споделяне на разходите за общата сигурност.
• Прецеденти: ЕС вече заплаща за капацитет, резерви, мрежова инфраструктура и свързаност. Логично е да заплаща и за стабилност там, където тя е най-критична – на източния фланг.
• Последици от бездействие: Без целево финансиране за поддържане на такива възли, рискът от системни аварии нараства, цената на енергийния преход се увеличава, а ЕС изгражда „зелена“ система, която е необосновано скъпа и технически уязвима. Докладът на ENTSO-E *(3) за аварията в Северна Македония (май 2025) е неоспоримо доказателство.

В електроенергетиката има исторически утвърден принцип за осигуряване (и заплащане) на системна защита за ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ на аварии. Защото щетите СЛЕД възникването им винаги са несъизмеримо по-големи от цената на защитата.

X. ИСКАНИЯ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Въз основа на изложените факти, предлагаме следните конкретни мерки:

Искане 1: Признаване на комплекс „Марица-изток“ за доставчик на системна услуга
Да се изготви нормативна промяна, с която комплекс МИ (и по-конкретно ТЕЦ „Марица-изток 2“) да бъде официално признат за доставчик на критичната системна услуга „стабилност на източния фланг на ENTSO-E“.Комплексът да стане начална точка за изграждането на електропровод за свръхвисоко напрежение, осигуряващ свързването на ЕЕС на страните от синхронизираната зона на Югоизточна Европа в направлението „изток-запад“.

Искане 2: Включване в НПВУ с целево европейско финансиране
Да се актуализира Националният план за възстановяване и устойчивост, като в него се впише:

• Целево финансиране за поддържане на горещ балансиращ резерв (500-600 MW) в МИ.
• Покриване на разходите за въглеродни емисии, свързани с тази системна услуга, от европейски средства (а не от такси върху централата).
• Хоризонт на финансиране поне до 2038 г., докато се изградят алтернативни източници на инерция и реактивна мощност.

Искане 3: Спиране на незаконното присъединяване на ВЕИ
Да се извърши проверка на всички ВЕИ, присъединени към мрежата след 2021 г., и да се приведат в съответствие с изискванията за собствено потребление. Да се спре практиката мащабни соларни и вятърни паркове да натоварват националната мрежа, без да плащат за стабилността, която разрушават.

Искане 4: Парламентарно разследване
Да се създаде временна парламентарна комисия, която да разследва:

• Обстоятелствата около пренаписването на НПВУ през 2021 г. в полза на ВЕИ-компании.
• Причините за аварията в ПАВЕЦ „Чаира“ и начина, по който се управлява водно-енергийният цикъл.
• Бездействието на Министерство на енергетиката по отношение на писмото на инж. Игнат Божинов (вх. № Е-94-00-2465 от 11.12.2025 г.). *(7)

Призив: Създаване на Гражданско сдружение „Защита на Марица-изток“
Призоваваме българските граждани, включително бивши и настоящи работници, инженери и служители на комплекса, да се обединят в сдружение, което ще:

• Внесе настоящото ПРЕДЛОЖЕНИЕ в посочените институции.
• Защитава комплекс МИ, което означава защита на националния интерес и енергийната сигурност на България.
• Следи за спазването на законите в енергетиката.
• Инициира съдебни дела срещу незаконно присъединени ВЕИ.
• Води информационна кампания за истинската цел на „зеления преход“.

Ако искате България да запази енергийната си независимост – присъединете се към нас!

XI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Сподели ПРЕДЛОЖЕНИЕТО в социални мрежи и чат приложения: