ЕС ще инвестира трилиони евро в мрежова стабилност

А България вече има „Марица-изток“

Окончателният доклад на ENTSO-E потвърди изводите на инж. Игнат Божинов – половин година по-късно

Признанието на инициативата „Защита на Марица-изток“ идва от Европейската мрежа на системните оператори – ENTSO-E. Нашият експерт инж. Игнат Божинов предвиди основните заключения в окончателния доклад на ENTSO-E половин година преди да бъдат направени.

На 20 март 2026 г. ENTSO-E публикува окончателния доклад за мащабното прекъсване на електрозахранването в Испания и Португалия от 28 април 2025 г. Това беше най-тежката авария в европейската електроенергийна система от повече от две десетилетия, оставила над 50 милиона души без ток за часове.

Изводите от 472-страничния документ потвърждават с голяма точност онова, което инж. Игнат Божинов обясни още преди шест месеца, а на 11 декември 2025 г. и в отвореното си писмо до министър Жечо Станков (вх. № Е-94-00-2465).

„Реактивните мощности в системата не бяха в състояние да овладеят внезапното покачване на напрежението. Генераторите работеха във фиксиран режим на фактор на мощността – когато активната мощност спадна, реактивната подкрепа изчезна.“

— от официалния доклад на ENTSO-E, март 2026 г.

Как се случи аварията – 90 секунди до колапс

Докладът рисува изключително подробна картина. В рамките на по-малко от 90 секунди след 12:32 ч. централноевропейско време поредица от събития довежда до пълен срив.

Ето ключовите моменти:

• 12:32:00 – напрежението в испанската мрежа започва рязко да расте. Големи соларни централи, работещи във фиксиран режим, намаляват активната мощност, а с нея – и абсорбцията на реактивна енергия.
• 12:32:57 – трансформатор край Гранада се изключва от пренапрежение; загубени са 355 MW. Секунди по-късно падат още 727 MW фотоволтаици и 928 MW вятърна и соларна генерация.
• 12:33:21 – AC връзките между Франция и Испания се изключват заради загуба на синхронизъм.
• 12:33:24 – системата колабира напълно. Португалия остава без ток 12 часа, части от Испания – до 16 часа.

Шестте технически пропуска, които инж. Божинов описа преди 6 месеца

Експертният панел, съставен от 49 представители на оператори, регулатори и национални агенции, установи множество взаимосвързани дефицити.

1. ВЕИ работят в „фиксиран режим“ и не поддържат напрежението

Много соларни централи в Испания са били настроени на „фиксиран фактор на мощността“ – те поддържат постоянно съотношение между активна и реактивна мощност, като абсорбират реактивна мощност от мрежата.

Когато слънчевата генерация спадне, тази абсорбция рязко намалява, което води до излишък на реактивна мощност в системата и неконтролируемо покачване на напрежението.

2. Липса на достатъчни източници на реактивна мощност

Синхронните генератори, които естествено осигуряват реактивна мощност, са били недостатъчни, а наличните паралелни реактори са се управлявали ръчно. Забавянето им се оказва фатално.

3. „Невидимите“ малки соларни системи се изключиха масово

Хиляди покривни фотоволтаици под 1 MW са отпаднали заради пренапрежение. Те са били „невидими“ за операторите, но колективното им изключване задълбочава кризата.

4. Съществуващите защитни планове не бяха подготвени за този тип авария

Автоматичното честотно разтоварване (АЧР) и другите системи за защита са се активирали, но не са успели да спрат каскадата. Причината е, че са проектирани за проблеми с честотата, а не за свръхнапрежение.

Експертите препоръчват спешна актуализация на защитните планове.

5. Широкият допустим диапазон на напрежение намалява сигурността

В Испания мрежата може да работи до 435 kV, докато в останалата част на Европа стандартът е 380–420 kV. Това оставя минимален резерв преди автоматичното изключване.

6. Ограничена координация и непълна видимост

Липсата на реалновременна видимост на разпределените ресурси и недостатъчният обмен на данни между операторите забавят реакцията.

Инж. Божинов беше напълно прав

В писмото си от декември 2025 г. той изтъкна: ВЕИ не могат да осигурят реактивна мощност и въртяща инерция; масовото им присъединяване без адекватни балансиращи мощности води до нестабилност; енергийният микс без достатъчно синхронни генератори е предпоставка за системен срив.

Според анализа на инициативата докладът на ENTSO-E потвърждава основните тези, изложени от инж. Божинов.

ЕС вече действа: 1,2 трилиона евро за мрежова стабилност

Още през декември 2025 г. Европейската комисия представи Пакета за електропреносните мрежи (EU Grids Package) – набор от законодателни и политически мерки за модернизация на електрическата инфраструктура.

Целите са ускоряване на инвестициите, намаляване на времето за разрешителни и опростяване на процедурите за проекти от обществен интерес.

Финансовите измерения, посочени в първоначалния материал, са:

• до 2040 г. се предвиждат 1,2 трилиона евро инвестиции в мрежите, от които 730 млрд. евро само за разпределителни мрежи;
• бюджетът на Механизма за свързване на Европа (CEF Energy) за периода 2028–2034 г. се предвижда да бъде увеличен от 5,8 млрд. евро на 29,9 млрд. евро;
• допълнителни 240 млрд. евро са предвидени за водородна мрежа.

Експертите на ENTSO-E вече посочиха, че синхронната стабилност и адекватният контрол на напрежението са сред най-високите приоритети за европейските оператори.

Именно тези системни характеристики според инициативата осигурява комплекс „Марица-изток“ със своята въртяща инерция, горещ резерв и реактивна мощност.

Какво означава това за България?

Изводите от доклада са пряко приложими у нас. България масово и хаотично присъединява соларни и вятърни паркове, докато стратегическите синхронни мощности, като тези в комплекса „Марица-изток“, биват ограничавани и натоварвани с такси за въглеродни емисии.

Аварията в Иберия е предупредителен сигнал – ако не бъдат взети мерки, сценарият с неконтролируемо покачване на напрежението и каскадно изключване на ВЕИ може да се случи в България, както и в други европейски държави.

Затова ЕС търси възможности за инвестиции в мрежова стабилност. Според Гражданска инициатива „Защита на Марица-изток“ България трябва да използва тази възможност и да предложи комплекс „Марица-изток“ като стратегически актив.

Гражданска инициатива „Защита на Марица-изток“ настоява:

• Комплексът да бъде признат за доставчик на критична системна услуга за стабилност на европейската енергийна мрежа;
• Да получи целево европейско финансиране за поддържане на горещ резерв, въртяща инерция и реактивна мощност;
• Българската енергийна политика да се основава на инженерна логика, а не на идеологически клишета.

„Марица-изток“ не е просто въглищен производител. Според инициативата той има значение за националната и европейската сигурност. След като ЕС планира огромни инвестиции в мрежова стабилност, България трябва да защити и използва стратегическите системни ресурси, с които вече разполага.

Източници и допълнителни материали

• Официален сайт на ENTSO-E
• Отворено писмо на инж. Игнат Божинов до министъра на енергетиката
• ПРЕДЛОЖЕНИЕ за Марица-изток
• „Марица-изток“ – гарант за стабилност и национална сигурност

Присъединете се към инициативата

Следете развитието на инициативата в каналите:

• Telegram – „Битката за Марица-изток“
• Viber – „Битката за Марица-изток“

Материалът е подготвен от Гражданска инициатива „Защита на Марица-изток“ въз основа на официалния доклад на ENTSO-E и отворени европейски източници.