Писмото е с входящ номер в Министерството на енергетиката: № Е-94-00-2465 от 11.12.2026г.
Уважаеми г-н Станков,
през летния период на настоящата година , в електроенергийни системи на Европа, възникнаха две аварии с прекъсване на електрозахранването на голям брой потребители за дълъг период от време.
Първата авария възникна в синхронизираната зона на електроенергийните системи на страните в югозападна Европа ( Франция, Испания и Португалия).
Електроснабдавянето се прекъсва и трае над 30 часа до пълното му възстановяване.
Понесените щетите за стопанствата на страните от синхронизираната общност са огромни.
Втората авария възниква в Електроенергийната система на Република Македония.
Електроснабдавянето се прекъсва и трае над 6 часа до пълното му възстановяване. И тук понесените щети са значителни.
/ в термините на „Теория за динамическа устойчивост на електроенергийна система“ такъв род аварии носят името „катастрофически‘./.
Анализът и оценките на първопричината за възникването на такъв род аварии с „катастрофически“ характер разкрива характерното „поведение“ на електроенергийни системи / ЕЕС/ , проектирани и изградени в съответствие с принципите за необходима възможност ДА СЕ управлява в реално време ( ДИСПЕЧЕРИЗАЦИЯ) на ЖЕЛАНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА НЕЙНИТЕ СТРУКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЪЛБОКИ СМУЩЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ Ѝ ПАРАМЕТРИ при непрекъснат режим на баланс между генерация и потребление ( Рген = Р пот ;Работна честота – 50 херца, нива на напрежение и техните максимално и минимално допустимо отклонение във възловите точки на изградените в топологията на системните мрежови връзки, с различно ниво на отговорност), при нейната експлоатация .
В исторически аспект , изгражданите по това време ЕЕС ползват генериращи източници , които имат въртящи инерционни сили поддържащи честотата на тока – турбини и куплираните към тях генератори за производство на електрическа активна и реактивна енергии.
/ При възникване на смущение по честота наличните регулатори ( преимуществено тези от тях , които имат приставки за „силно“ действие) веднага( в първите 5 сек.) започват да отработват смущението, като форсират притока на пара или вода в съответните турбинни агрегати./
Тези източници, функции и поведение, по никакъв начин не могат да бъдат заменени от ВЕИ като солари или вятър в този времеви интервал.
Бяха приети и стриктно се спазваха правила;
· електрическата мощност на присъединения най- мощен електрически генератор да не надхвърля 10 % от сумарната мощност на всички присъединени към ЕЕС електрически генератори.
· Наличието на разполагаем резерв ,( до 50 % от отпадналата при възникналото събитието мощност ), който може да бъде въведен в експлоатация до 5 -10 мин, след възникването на „дълбоко“ смущение по честота.
( в отговор на този принцип, у нас бяха построени ВЕЦ(подязовирни, на течащи води ), ПАВЕЦ „Чаира“, ПАВЕЦ „Орфей“, ПАВЕЦ “Белмекен“ ПАВЕЦ „Калин“ и др.).
Топологията на изградените източници и електропроводните връзки между тях , предполага непосредствена близост до първичните източници на енергийни ресурси.
За повишаване на сигурността на електрозахранването се изграждат концентрични затворени мрежи с различно ниво на напрежение и степен на отговорност по отношение режимите на тяхната експлоатация( от най -висока към най -ниска ) с напречни магнитни връзки между тях. Стандартизират се нивата на напрежение на преносните и разпределителни електрически мрежи ,нивата на напрежение във възловите точки на системите и допустимите отклонения за нормална експлоатация . За ускоряване реакцията при отработване на смущенията се изграждат системи за управление без човешка намеса като АЧР( автоматично честотно разтоварване, ), АЧО ( автоматично честотно отделяне ( система за обособяване работа в режимна на „островно“ електрозахранване на потребители. Възникването на такъв режим на работа е ,и предпоставка ,и база за последващи оперативни действия при възстановяване на нормалните експлоатационни условия на засегната от смущението ЕЕС.
През втората половина на ХХ век технологичния напредък в мирното използване на атомната енергия като първичен източник при генерацията на електрическа енергия, доведе до изграждане на АЕЦ. Финансовите съображения за ефективно използване на скъпото гориво в АЕЦ породи необходимостта от конструиране на генератори с висока единична електрическа мощност.
Необходимостта от адаптиране на присъединяването на такъв вид електрически генератори ,при спазване на принципа за допустимост на присъединена единична електрическа мощност в ЕЕС , роди и реализира идеите за изграждане на мощни преносни междусистемни връзки и обединяване на отделните ЕЕС системи на различни държави за работа в режим на „синхронизирани общности“.
В началото на ХХI век идеята за „Чиста природа“ доведе до нов технологичен бум в производството на нов тип източници на електрическа енергия конструирани да трансформират първична енергия на слънчевото греене и енергията на вятъра.
В производствения си цикъл такъв род електрически генератори ползват материали от т.н.“ редкоземен“ клас. Надеждността при експлоатацията на съоръженията от този вид, е в пряка зависимост от постоянното поддържането на работна честотата на ЕЕС (50 херца).
(при възникване на смущения ,свързани с отклонения на тази честота , автоматиките монтирани за защита на същите ги изключват от мрежата).
Оценката на характеристиките и поведението на този тип генератори на електрическа енергия, в контекста на присъединен структурен елемент в ЕЕС ,от гледна точка осигуряване на динамическата устойчивост на същата при възникване на смущения в нормалната ѝ експлоатация ,недвусмислено води до изводите ,че;
· Такъв тип генератори ( ВЕИ солари, ВЕИ вятър) не могат да отработва смущения по честота.
Не разполагат с регулаторни органи, които да предизвикат повишаване интензивността на слънчевото греене или повишаване скоростта на вятъра .Не могат да произведат допълнителна енергия за компенсиране на възникналия мощностен дефицит в първите 5 сек. от възникване на събитието довело да понижаване на работната честота на ЕЕС в която са присъединени.
· Последвалото изключване на елемента от неговата защита по честота( за да се съхрани „живота“ му.)от ЕЕС, увеличава мощностния дефицит и ускорява понижението на работната честота на същата.
· Ускорява необходимостта от задействане на системите АЧР, АЧО и води до възникване на системна авария с всички неблагоприятни последствия.
· Такива генераторни елементи не генерират реактивна енергия и не могат да се ползват при управление на процесите на потокоразпределението в затворените мрежи и поддържане нивата на напрежение във възловите точки на ЕЕС.
ТАЗИ ОСОБЕНОСТ ВЪВ ВЪЗМОЖНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ВЕИ ГЕНЕРАТОРИТЕ ПРИ „ДЪЛБОКО „СМУЩЕНИЕ ПО ЧЕСТОТА И ТЯХНОТО БЕЗКОНТРОЛНО ПРИСЕДИНЯВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ В ГРУБО НАРУШЕНИЕ НА ПРИНЦИПА ЗА НАЛИЧИЕ НА ВЪРТЯЩ РЕЗЕРВ ОТ „ИНЕРЦИОННОСТ“ В СИСТЕМАТА НА СИНХРОНИЗИРАНАТА ОБЩНОСТ НА СТРАНИТЕ ОТ ЮГОЗАПДНА ЕВРОПА, Е ПЪРВОПРИЧИНАТА ДА СЕ ПРЕЖИВЕЕ ЕДНА ОТ НА- КАТАСТРОФИЧЕСКИТЕ АВАРИИ В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ.
Уважаеми г- н Станков,
· За да е динамично устойчива нашата енергийна система ( работеща автономно или в режим на синхронизирана общност с ЕЕС на страните от югоизточна Европа) , във всеки един момент от нейната работа, трябва, делът на генериращите източници , които притежават въртящи инерционни сили поддържащи честотата на тока – турбини и куплираните към тях генератори за производство на ток. – да бъде съизмерим с делът на тези, които нямат ( ВЕИ).( при автономен режим) или над 35% при работа в режим на синхронизираща общност.
· Изискването е необходимо да бъде императивно разписано е експлоатационните инструкции в ЦДС след моделни изследвания на динамическата устойчивост при двата възможни режима на експлоатация на ЕЕС.
· Осигуряване на възможен балансиращ резерв в електроенергийната система на страната и на синхронизираната общност на страните от югоизточна Европа на инерционост , базиран върху уникалните производствени възможности при експлоатацията на изградените съоръжения в Минно енергийния комплекс МИ по две причини;
Географско разположения като генериращ източник работещ на източния фланг на електроенергийната система на Европейския съюз.
Възможност да отработва дълбоки смущения по честота във времеви интервал от секунда до минути , работейки в режим на „Гореща въртяща балансираща мощност „ и възможност непрекъснато да генерира активна и реактивна енергия в количества, необходими за овладяването на колебания на напрежението във възловите точки на системата в дълги времеви интервали.
Комплексът добре се вписва с схемите на електроенергийната системи на Република България на напрежение 110 кв.;220кв.и 400 кв. Мрежата на напрежение 400 кв. е основна за страната. Нейното развитие се координира с развитието на съседските мрежи 380 – 400кв.за страните от Югоизточна Европа.
По нея се извършва и основния търговски обмен между страните от
синхронизирания район На Югоизточна Европа.
Намирайки се на източния фланг на тази синхронизирана система ,генериращите активна и реактивна електроенергия мощности на комплекса , работейки основно в покриване на подвърховите зони на денонощният товаров график , първи посрещат всички възможни колебания на товара в тази полоса.
Времетраенето на такива колебания ще бъде в границите на два часови пояса. ( при очакваната промяна и постигане на мир в Украйна , , наличните технически възможности за пряка свързаност с енергийната система на същата, много вероятно е да бъде подавано електроенергия към украинската електроенергийна система чрез мрежа 400 кв. през Румъния) , би увеличило с още един часов пояс траенето на колебанията на товара.).
Парогенераторите и турбините в комплекса работят в режим на „горещо“ при стриктно спазване на специални изисквания за контрол на термичното поведение на използваните метали. Такъв режим на експлоатация дава възможност за незабавна реакция и отработване от регулаторите на парните турбини на мощностен дефицит още първите милисекунди от неговото възникване.
Да притежава и предоставя точно такива технически възможности за управляване и овладяване на динамическата устойчивост на процесите на електроснабдяването е основно изискване към електроенергийна система ,в която има присъединени ВЕИ като солари и вятър. Изградените производствени мощности в комплекса притежават и разполагат с такава възможност.
Сега и веднага.
Увеличаването на относителния дел на електроенергията генерирана от възобновяеми източници в баланса на синхронизираната общност, предполага наличието на генерираща въртяща се мощност , която би поела денонощните колебания както и внезапни прекъсвания в работата на такива източници ( отработване на смущения водещи към бързо изменение на работната честотата на мрежата.)
Горещия мощностен „буфер“ , които е възможно да бъде генериран в комплекса МИ при нормална експлоатация е от порядъка на около 500Мвт – 600 Мвт./ Р мах . – Р мин.= Р б/ .-активна мощност и 150 – 200 Мвар – реактивна.
За нуждите на синхронизираната общност в Югоизточна Европа това е много добра възможност, особено след като стана ясно , че ПАВЕЦ „ЧАИРА“ в нашата страна ще бъде продължително време ( над 3 години ) в режим на модернизация и възстановителен ремонт.
Без създаването на условия(финансови и търговски ) комплексът МИ да може да работи и в режим „на „гореща балансираща въртяща мощност за производство на активна и реактивна електроенергия“ в обединената синхронизирана общност на страните от югоизточна Европа, значително се завишава риска от възникване на събития с „катастрофически“ последици в същата..
Аварията в обединената синхронизирана зона на ‚югозападната Европа е красноречиво доказателство и недвусмислено предупреждение. .
Г-н Станков,
в приетия на Съвета на Европа „Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България“ тази възможност на комплекса не е обсъждана. Не е формулирана. Не е заложена като цел за реализация.
Жизнено необходимо е възможността комплекс МИ да може да работи в режим на „гореща балансираща въртяща електроенергийна мощност за производство на активна и реактивна електроенергия“ да се впише като Главна цел в приетия и подлежащ на предоговаряне план
Взето е решение от Народното събрание от 12/01/2023 („Държавен
вестник“ брой 6/2023г. ) плана да бъде актуализиран като се отчетат настъпилите промени ( социални, екологически, икономически , политически …) в света около нас.
Решението на Народното събрание изисква Министерският съвет да предоговори с Европейската комисия ключови показатели в Плана имащи отношение към отрасъл ЕНЕРГЕТИКА .
Уважаеми г-н Станков,
жизнено необходимо е към съществуващите вече текстове от Плана да се допишат(впишат) предложените с по-едър и почернен шрифт текстове.
– поетият ангажимент за намаляване на въглеродните изпускания от
производството на електроенергия с 40% спрямо нивото от 2019г. до края на 2025г. да бъдат променени така, че и работейки допълнително в режим „на „гореща балансираща въртяща мощност за производство на активна и реактивна електроенергия „ въглищните електростанции да работят без ограничения поне до 2038г. като се покриват напълно или част от разходите за въглеродни изпускания със средства на ЕС .
– постигане на максимално добри условия за Република България в сектор „Енергетика“. Комплексът МИ да поеме за изпълнение и функциите и на „гореща балансираща въртяща мощност за производство на активна и реактивна електроенергия“ за системата на страната и синхронизираната общност на страните от югоизточна ЕВРОПА.
– Енергийният комплекс МИ да бъде присъединен към електропроводната система на „свръхвисоко“ напрежение , като начална точка на електропровод в направлението ‚югоизток- северозапад“.
(Повишаване сигурността на енергийната свързаност между енергийните системи ,на страните членки на ЕС чрез изграждане на система от далекопроводи на свръх високо напрежение , е една от основните цели записани в програмите за структурно развитие и приети от Европейската комисия).
Уважаеми г-н Станков,
Вие най-добре знаете ,че е жизнено необходимо предоговаряне на условията записани в приетия от Съвета на Европа „Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България“ в раздел „Енергетика:.
Искрено вярвам във Вашата загриженост за съдбата и бъдещето на отрасъл Енергетика и специалното Ви отношение към комплекса МИ. Загриженост не само на ръководител ,а и на ДЪРЖАВНИК,
Моля Ви, настоявам,
да съдействате , посочените уникални възможности и характеристики на енергийния комплекс да бъдат вписани като цели в Плана .
При бъдещето Ви участие в предоговорния екип с представителите на Европейската комисия , ги издигнете в РАНГ на не заобиколим фактор
С дълбоко уважение;
инж. Игнат Божинов– бивш Управител на „Топлофикация Перник ЕАД „- гр. Перник, чиито професионален път е започнал като електрошлосер в Колектива на“ Електрическа лаборатория“ в ТЕЦ “Първа комсомолска“ Гълъбово. Като пенсионер -ръководил завършването на реконструкцията и монтажа на ТГ2 в ТЕЦ „Марица Изток 2“.
Вашият коментар