Защото в момента под прикритието на „зеления преход“ работи схема, която едновременно отслабва електроенергийната система и увеличава цената на тока. Дерогацията е най-прекият начин да спрем този грабеж.
1. Как работи схемата с източването на Марица-изток
Комплексът плаща милиарди за въглеродни емисии. Тези пари се връщат в България (чрез „Фонд сигурност“, като „политика на ЕС“) и отиват за финансиране на частни соларни централи и батерии. Но не за всички – само за точно определени, избрани „зелени бизнесмени“. Финансират се точно онези централи, които дестабилизират системата и вдигат сметките за ток.
2. Как „зелените бизнесмени“ спекулират с тока
На 6 и 7 юни по обяд слънцето даваше над 1000 MW, а цената на борсата падаше почти до нула (в други дни и до минус 50 евро). Избраните „зелени“ бизнесмени зареждаха батериите си на безценица – до 2–3 евро за мегаватчас. А вечер, когато всички ползват ток, разреждаха батериите и продаваха същия ток на 133 евро. Разликата от около 130 евро е печалба на наш гръб, на гърба на цялата система.
Огромните колебания между 3 и 133 евро нанасят вреда на всички потребители. Базовите мощности (като АЕЦ) не могат да спрат заради ниски или нулеви цени – те са принудени да работят на загуба, което директно намалява постъпленията във „Фонд сигурност“. Следователно цената за бита скача! На практика точно заради отрицателните и ниски цени на борсата цената на тока за битовите потребители расте. А бизнесът не може да се адаптира към непредвидими колебания, зависещи от облачност и вятър.
Това не е пазар. Това е спекулация с националната сигурност.
3. Нарушават се българските и европейските закони
От 2021 г. изискванията на ЕС са ясни: новите ВЕИ да бъдат за собствено потребление – по покриви, в дворове, без да се включват в мрежата. Освен това внедряването на ВЕИ трябва да повишава енергийната ефективност. Това е записано черно на бяло и в българските Закон за енергетиката, Закон за ВЕИ и Закон за енергийна ефективност.
А какво се случва на практика? Точно обратното. Строят се огромни соларни централи – по 30, 50, 150 мегавата – включени директно в мрежата. И вместо да повишават енергийната ефективност, те я разрушават със своите огромни прекъсваеми мощности. Днес тя е в пъти по-зле, отколкото беше преди тяхното въвеждане.
Имаме грубо нарушение както на българските закони, така и на европейските директиви.
4. Какво ще направи дерогацията
Дерогацията спира временно въглеродните такси за Марица-изток. Това дава глътка въздух на комплекса и прекъсва порочния кръг: парите от него спират да отиват за схеми, които нанасят вреди на системата.
А без тези средства специалните „зелени“ бизнесмени губят изкуственото си финансиране. Те ще трябва да работят на истинския пазар, без държавна субсидия. Тогава ще стане ясно, че всички ТЕЦ (включително спрените в момента ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3) са в пъти по-рентабилни и по-надеждни от всякакви соларни и вятърни централи.
Подпишете нашите петиции! С тях искаме да заявим директно пред управляващите и пред Европейската комисия: Вие на чия страна сте? На страната на законите или на страната на беззаконието?
Колкото повече сме, толкова по-трудно ще могат да ни игнорират.
Защитата на Марица-изток е защита на България. Защита на нашата енергийна сигурност и защита срещу покачване цената на тока.
ПОДПИШИ ВТОРАТА – на OpenPetition тук
Защо малките соларни централи не могат да оцелеят?
В България има около 40 000 малки соларни централи (по 30, 50, 100 kW). Проблемът е в самия пазарен модел:
🔹 Когато слънцето грее, всички произвеждат. В тези часове предлагането е огромно, а цената на тока пада до 0 евро/MWh (или дори отрицателна). Малките производители не могат да продадат тока си – те нямат договори, няма кой да го купи.
🔹 Батериите не са решение за тях. Една батерия струва скъпо, има ограничен живот (около 5000 цикъла) и всяко зареждане оскъпява тока с около 30 евро/MWh. Малък производител не може да си позволи батерия – тя никога няма да се изплати. Това е математически невъзможно.
🔹 Кой тогава може да си позволи батерии? Само онези, които ги купуват със заграбените пари от комплекса „Марица-изток“. Как става? МИ плаща милиарди за въглеродни емисии. Тези пари влизат във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (или се пренасочват от ЕС) и се раздават само на избрани, големи ВЕИ. Именно те си купуват батерии, зареждат ги на безценица (2-3 евро/MWh) и продават вечер на 130+ евро/MWh. Печалбата е огромна – но е на гърба на МИ и на малките производители.
Изводът: Малките соларни централи са обречени. Те не могат да работят, защото моделът е създаден да облагодетелства шепа големи играчи, а не хилядите хора, които инвестираха в зелена енергия.
Задълбочен проблем с малките соларни централи у нас
Твърденията, че малките соларни централи са „спасяване“ за зеления преход, не издържат на проверка. Вместо това, те се превръщат в социална и икономическа трагедия за хиляди български семейства и малки предприемачи.
Причините са няколко и са системни, точно както показваме във форума:
- Нерегламентиран пазар и свръхпредлагане: Масовото инсталиране на соларни мощности при липса на адекватна мрежова инфраструктура и съхранение води до свръхпредлагане на ток. Това срива цените на борсата, често до нула и дори отрицателни стойности. За собственик на централа това означава, че няма на кого да продаде своя ток.
- Регулаторна несигурност и едностранни действия: Промени в законодателството, като отпадане на алинея, уреждаща изкупуването на ток от малки централи по фиксирани цени, удариха жестоко бранша. Разчитащите на този ред инвеститори се озоваха в капан – ЕРП едностранно прекратиха договорите им, принуждавайки ги към свободния пазар, където са безсилни.
- Липса на подкрепа за собствено потребление: Въпреки че европейските и българските закони насърчават изграждането на мощности за собствено потребление, у нас малките производители са принудени да разчитат на мрежата. Това ги прави изцяло зависими от пазарните механизми, за които не са подготвени.
- Държавата – пасивен наблюдател: Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум, определя случващото се като „престъпление на българска държава“, която „остави хората да се бият на пазара“. Той посочва, че банките вече описват имуществото на несъстоятелни длъжници, впуснали се в този бизнес. Експерти от бранша също алармират, че държавата е „пасивен наблюдател“ в момент, когато са нужни инвестиции в мрежата, за да се интегрират тези мощности.
Крайният резултат е ясен – масов фалит на малки и средни фотоволтаични дружества. Хората, които са инвестирали спестяванията и теглили кредити, за да изградят своите инсталации (често с надеждата да подпомогнат прехода), вече губят домовете и имуществото си. Един инвеститор споделя, че не може да си възстанови вложените 50 000 лв. дори за 50 години.
Това не е зелен преход, а зелена разруха. Моделът на „соларен социализъм“, който изкуствено субсидира едни за сметка на други, се проваля. Време е политиците да погледнат тези факти в очите и да действат.
Вашият коментар